Терапевтична стоматология

ТЕРАПЕВТИЧНА СТОМАТОЛОГИЯ

ЗА КАРИЕСИТЕ:

                           Кариесът е инфекциозно заболяване, което води до разрушаване на твърдите тъкани на зъбите. Зъбният кариес е най-честото и широко разпространеното хронично заболяване в световен мащаб. Кариесът представлява киселинно разтваряне на зъбната емайлoвa повърхност и разлагане на белтъчния състав на подлежащата зъбна структура. Симптомите му са най-често визуални в начален стадий.  При напреднала фаза се усеща болка в зъба при химични и физични дразнения (топло, студено, сладко, натиск на зъба и др.). Лечението се извършва посредством пломба, като кариесът се отстранява.

Кариесът е най-често срещаното заболяване на твърдите зъбни тъкани (ТЗТ). При липса на адекватно лечение, заболяването може да прогресира и да се развият някои от усложненията на кариеса - самостоятелно или последователно:

кариес —> пулпит —> периодонтит —> киста —> абсцес (флегмон) —> остеомиелит

Ето защо от решаващо значение е кариесът, когато бъде открит да бъде незабавно лекуван. Не отлагайте излишно лечението на кариесите, защото това затруднява и оскъпява лечението.  

ТЕРАПЕВТИЧНА СТОМАТОЛОГИЯ

ПУЛПИТИ:

 При пулпитите е налице възпаление на зъбната пулпа – съединителна тъкан във вътрешността на зъба, богата на кръвоносни съдове и нерви. Понякога се предизвиква от термични фактори (най-вече температура) – например при изпиляване на зъбите за корони без водно охлаждане на турбината е възможно пулпата да некротизира. Същото явление се наблюдава и при обтурации без подложка (особено амалгамени, но и композитни – при тях пък ецването на зъба може да увреди пулпата, т.е. увреждащият фактор е от химично естество). Впоследствие през дентиновите каналчета навлизат микроорганизми и се развива инфекция. При фрактура на част от зъба и откриване на пулпната камера също навлизат микроорганизми от устната кухина и се развива пулпит. Затова при фрактури е добре бързо след травмата да се посети стоматолог – ако контактът с устната кухина е малък, може да се извърши покритие на пулпата и тя да се запази жива. Лечение на зъбната пулпа: Почистване на канала от живия съдово-нервен сноп или от остатъците от вече умъртвения нерв. Това почистване става с помощта на нервекстрактор, чиито шипчета захващат меките тъкани и ги изтеглят навън. Разширението на каналите: Започва се с по-тънки и постепенно се преминава към по-дебели разширители и пили. При разширяването каналът придобива правилна кръгла форма на напречното си сечение, същевременно се отстранява част от прилежащите стени на канала, в чиито дентинови каналчета има инфектирани разпаднати остатъци от съдово-нервния сноп. Поради това доброто разширяване на канала е от съществено значение за ефекта от лечението. Успоредно с механичната обработка се извършва промиване с кислородна вода, натриев хипохлорит. Запълването на канала е последният етап от ендодонтското лечение. Извършва се с ротационни инструменти, подобни на спирала, които нагнетяват каналопълнежното средство надолу. В практиката се прилагат голям брой каналопълнежни средства – някои от тях са пастообразни и остават такива, а други се втвърдяват след известен период от време. След запълване е нормално пациентът да усеща тъпа болка, изтръпване и напрежение за няколко дни в съответния зъб. Това се дължи на препресване на каналопълнежното средство извън канала, на нараняване на околните тъкани по време на разширението, на дразнещото действие на повечето пасти и т.н.

ТЕРАПЕВТИЧНА СТОМАТОЛОГИЯ

ПЕРИОДОНТИТИ: 

При периодонтитите етиологията е разнообразна. Една част от тях са усложнение от кариеса и пулпита – възпалителният ексудат излиза извън пулпата и се разпространява в тъканите около зъбния корен. Други се причиняват от травма на зъба (остра или хронична), а трети – от химично увреждане – най-често предозиране на арсенов препарат пр девитализиране на пулпата. При острите периодонтити възпалението е ексудативно – образува се течност, богата на клетки и белтъчни молекули. В началото ексудатът е серозен, а впоследствие става гноен, възможно е и първично формиране на гноен ексудат. При серозния ексудат клетките са малко, преобладават течната съставка на кръвта, слуз и различни белтъчни молекули. Серозното възпаление обикновено не протича тежко и е напълно възвратимо. Клинично зъбът се усеща по-висок от пациента, болезнен при почукване и дъвчене. Пациентът може да посочи точно кой зъб го боли. При гноен ексудат течността е богата на клетки – най-вече левкоцити. Гнойното възпаление протича общо взето по-тежко. Зъбът е силно болезнен, дори само при докосване. Първоначално гнойта се локализира между корена на зъба и костта, впоследствие се разпространява и между костните гредички. На следващия етап от развитието на процеса гнойта достига под периоста. Тогава болката е най-силна, силно се повишава вътретъканното налягане. Болезнена става и лигавицата в малък участък около корена на зъба. Впоследствие ексудатът пробива периоста и се излива под лигавицата и болката намалява, тъй като лигавицата е разтеглива. Наблюдава се обаче силно изразен оток около мястото на корена на зъба. Лечението се състои в осигуряване на изход на гнойта. Ако е възможно това става през зъбната пулпа, като се изработва отвор на същото място, както при лечението на пулпита. Ако са засегнати меките тъкани, се прави разрез (инцизия) със същата цел – изход на гнойта. Ако общото състояние на организма е нарушено, стоматологът предписва лекарства. След стихване на острата фаза на процеса лечението продължава по стъпките, описани при лечение на пулпита. При хроничните периодонтити в костта се формира кухина, изпълнена със съединителнотъканни влакна, единични бактериални клетки, левкоцити и гигантски клетки тип "чуждо тяло". Последните се образуват при сливане на няколко левкоцита, имат големи размери и няколко ядра. Клинично това възпаление се характеризира с тъпа болка при почукване върху засегнатия зъб и при дъвчене. Откриването на заболелия зъб става след направа на рентгенова снимка. Обикновено на нея се вижда т.нар. зъбен гранулом. Зъбният гранулом трудно се поддава на лечение и е най-честата причина за изваждане на зъбите. Той може да се излекува по два начина:

1. Терапевтично:

2. Хиругично:

- Апикална остеотомия – хирургична интервенция, при която се отстранява само върхът на корена заедно със зъбния гранулом. Зъбът се запазва.

- Екстракция (изваждане на зъба) и отстраняване на зъбния гранулоm.

ТЕРАПЕВТИЧНА СТОМАТОЛОГИЯ

ГАНГРЕНА:

 Гангрената на зъбната пулпа представлява инфектирана некроза, която настъпва като краен изход от всички нелекувани заболявания на пулпата. Различават се два вида гангрена. Суха и влажна. Гангрената може да засегне пулпата на зъба при отворена или затворена пулпна камера. Когато инфекциозно-некротичният разпад обхваща само зъбната пулпа е налице неусложнена-гангрена, а когато настъпват болестни изменения в околозъбните тъкани се касае за усложнена гангрена. Отворената пулпна гангрена се характеризира с неприятна миризма при засмукване, променен цвят и нарушена функция на зъба при дъвкане. Зъбът е потъмнял, налице е и голяма кариесна кухина. При сондиране пулпната камера е отворена. Зъбът не боли от допир със студено, топло и сладко. Установява се тежка гангренозна миризма. При затворена пулпна гангрена зъбът изглежда здрав, но с променен цвят, понякога с болка при допир с топло. Лечението на пулпната гангрена е продължително. При ранно и ефективно лечение може да се постигне пълноценен успех.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg